От младите таланти до единна система: пет хода, с които Манчини възроди Италия

От три победи в групата до нов манталитет – всичко това е резултат от пет ясни решения на Роберто Манчини. Победата с 3:1 над Франция и предишните успехи срещу Турция изведоха „адзурите“ на върха, а пред тях стои решителният мач с Белгия в Брюксел.

Позицията преди Брюксел и цената на провала

В неделната среща в Брюксел Италия ще играе с предимството, че и равенство ги праща в 1/4-финалите на Лигата на нациите. Първият сблъсък с Белгия завърши с поражение 0:2 – най-лекото наказание след онзи двубой – но Манчини успя бързо да преобърне картинката. Победите над Турция и Франция показаха, че промяната не е временна, а стратегия.

Тактически корекции: от дефанзивен страх към контрол и контраатака

След отпадането в квалификациите за Световното стана ясно, че Италия промени манталитета си: защита не означава пълно затваряне и пасивност. Сега защитата е проактивно управление на моментите без топка и бързи, яростни контраатаки. Това се видя срещу Франция – два пъти „скуадрата“ наваксва изоставане и два пъти изравнява, което е знак за нова психология в отбора.

Конкретните смени в състава бяха решителни: Кайоде донесе свежест на мястото на Ди Лоренцо, а централното дуо Скалвини-Бастони се показа по-солидно от предишния тандем Манчини-Копола. Тонали е преместен в ролята на пивот пред защитата – позиция, където опитът му прави най-голяма разлика и която изисква лидерство, за да покрие слабостите, които Романо все още не може да изиграе.

В атака Пио Еспозито е безспорен титуляр, като схемата залага на постоянна ротация на четирима крила, за да поддържа интензитета през всичките 90 минути.

Революция на младите

Манчини привика младите и им даде отговорност – вече не се говори само за липса на опит. Имената са многобройни: Кайоде, Палестра, Лули под наблюдение; Аханор в състава, Гиларди повишен, Леони в полезрението, Палма повикан още като юноша. В средната линия Романо остава част от проекта, а Иса Думбия е четвърти титуляр – лукс на резервната скамейка заедно с Писили.

В нападение списъкът на повикани включва Колеошо, Сисе, Зома, Инасио, Либерали, както и Касано и Лонтани. Не липсват и вече по-опитни, но свежи имена като Себа Еспозито и Вергара. От Раймондо до Бартесаги, от Антенучи до Ехатор – този пулс от млади играчи не е изчерпан.

Забележителен факт: Francesco Pio Esposito е първият играч от Christian Vieri насам, който вкарва поне 8 гола в първите 14 мача за Италия (Виери имаше 8 гола между 1997 и 1998 г.), което подсилва тезата за нападателна ефикасност.

Възстановени играчи като втора сила

Освен младите, друг важен компонент са възстановените играчи. Давиде Фратези излезе от спортна криза след години като резерва в Интер и преживя възраждане между Лацио и националния отбор; Манчини го видя от самото начало за ролята на атакуващ полузащитник. Камбиаги, който доскоро бе изгубил мястото си в клуба и националния тим, вече е ключов на фланга – втори нападател, работещ и в двете фази. Николо Фаджоли, който до преди това изглеждаше изгубен, се наложи като титуляр в Турция и във Франция: може да не е Верати, но владеенето на топката от него е важно.

Кандидатите за следващата вълна включват Николо Дзаниоло (ако реши проблемите си), Федерико Гати, Самуеле Ричи и, разбира се, Федерико Киеза – теми, които още ще изискват диалог.

Една ясна система и директно управление

Манчини проявява едно качество, което липсваше в предишните цикли – прямота и яснота в указанията, напомняща стила на Марчело Липи. Инструкциите му са прости и изпълними; играчите ги прилагат след няколко тренировки. Върнатата унифицирана система премахва страха от преди, когато смените на схеми подсказваха инстинктивно прикриване. Сега принципът е ясен: ние играем, не отговаряме.

Ротацията е инструмент, който поддържа мотивацията – има по две решения за всяка позиция и играчи като Иса Думбия или Вергара влизат и веднага са в ролята. Резултатът е видим: отбор, който завършва мачовете с възходяща тенденция и с ново самочувствие.