Сър Алекс Фъргюсън с разкрития за пенсионирането, Гуардиола, мозъчния кръвоизлив и Кати

Сър Алекс Фъргюсън публикува новата си автобиография Games of my life и в социалните мрежи вече се споделят най-провокативните откъси. В книгата легендата на Манчестър Юнайтед говори открито за решението си да се пенсионира през 2013 г., за вечерята с Пеп Гуардиола, за близкото до смъртта преживяване през 2018 и за тежките месеци около смъртта на съпругата му Кати.

Решението за оттегляне през 2013 г.

Фъргюсън признава, че не е планирал да се оттегля преди октомври 2012 г., когато починала сестрата на Кати, Бриджит. Събитията около тази загуба променили всичко: „На пръв поглед, а и за феновете, съм сигурен, че всичко изглеждаше наред. Бях в добро здраве… Чувствах, че имам изобилие от енергия, макар че когато болките в тазобедрената става се засилваха, понякога си мислех, че никога не бих искал да ме видят на пистата край терена с бастун.“

Самото решение било пазено в тайна – знаели само Кати и синовете му, докато един неделен следобед през февруари Дейвид Гил не му съобщил, че и той ще се пенсионира. Фъргюсън разказва как овладял емоциите пред щаба и играчите в „Карингтън“, но когато се заключил в кабинета си, „просто седнах на бюрото си и заплаках. Тогава разбрах, че всичко е свършило.“ Четири дни по-късно бил на „Олд Трафорд“ за мач срещу Суонзи и осъзнал, че няма „никога повече“ да преживее тези моменти като мениджър.

Съжалението за Пеп Гуардиола

В откъсите Фъргюсън споделя и съжаление, че не е убедил Пеп Гуардиола да поеме Манчестър Юнайтед. Вечерята им в Ню Йорк през 2012 г. щяла да бъде различна, ако е била няколко месеца по-рано: „Ако можех да върна времето назад, щяхме да вечеряме няколко месеца по-рано, щях да му налея доста тинанело и щях да се постарая максимално да го убедя, че бъдещето му е в Манчестър.“ По онова време Гуардиола обмислял трансфер към Байерн (Мюнхен) след успехите си с Барселона.

Борбата за живота през 2018 г.

Фъргюсън описва мозъчния си кръвоизлив в болница „Салфорд Роял“ като момент, в който „светът ми беше опасно близо до това да приключи“. В деня на операцията още четирима пациенти претърпели интервенция за същото състояние и само двама оцеляли. „Фактът, че в края на деня по-малко от половината от нас бяха живи, показва колко много фактори трябва да се стекат благоприятно,“ пише той.

Той отдава оцеляването си на бързата реакция на близките, компетентния съвет, адекватните действия на спешните медици, навременните изследвания и бързата операция: „Оцелях не защото съм получил специално отношение, а благодарение на поредица от щастливи обстоятелства… Щастливец съм, че все още съм тук.“

Първото завръщане на „Олд Трафорд“

Първото му появяване на стадиона след възстановяването бил мощен емоционален момент: „Още в момента, в който слязох от колата пред стадиона, усетих как цяла една общност отваря сърцето си за мен. Беше вълнуващо и трогателно.“ Този жест го убедил, че не е забравен – страх, който според него много пенсионери изпитват, когато лежат сами в болнично легло.

Загубата на Кати и семейството

Фъргюсън описва финала за ФА Къп през 2023 г. като „особено болезнен“, защото здравето и болките на Кати вече тежали над тях. След мача той се прибрал директно от Лондон в Манчестър, за да бъде с нея. „Малко повече от четири месеца по-късно Кати си отиде.“ Погребението било в катедралата „Сейнт Андрюс“ в Глазгоу; синовете и по-големите внуци носели ковчега, а Джейсън произнесъл прочувствена реч.

Два дни след смъртта ѝ в Абърдийн се родило второто ѝ правнуче – Айла Катрин, а два дни след погребението дошло още едно правнуче в Лондон, Арчибалд Александър Себастиан. Фъргюсън казва, че Кати щяла да бъде „на седмото небе от щастие“.

Надежда за новия стадион

Фъргюсън не се страхува от смъртта, но признава, че мисълта за нея понякога го посещава. Когато клубът обявил плановете за „великолепен нов стадион, който да замени Олд Трафорд“, той се замислил дали ще бъде жив за откриването: „Надявам се да започнат строежа възможно най-скоро, защото, ако изграждането отнеме пет години, вече ще съм на прага на деветдесетте. Знам обаче, че така или иначе ще присъствам на церемонията – било то лично или духом.“