Димитър Кузманов: Спортът в България е жалка картина, тенисът още по-жалък
Димитър Кузманов излезе с остра реакция след новината за отказана концесия за кортовете в Борисовата градина, дефинирайки състоянието на спорта у нас като „жалка картина“. Той отправи обвинения към местни власти, управители и федерацията и призова за възможност за хора, които действително могат да работят за развитието на спорта.
Най-важното веднага: в основата на гнева на Кузманов стои информацията, че клубът на Григор Димитров не е успял да спечели концесия за кортовете в Борисовата градина. Това, според него, е пореден сигнал за системни проблеми, които пречат на нормалното функциониране и развитие на спорта.
Прясна реакция и тежки обвинения
Кузманов не щади критиките си и ги формулира откровено. В пост, цитиран думa по дума, той посочва: „Прочетох, че клубът на Григор Димитров не е успял да спечели концесия за кортовете в Борисовата градина!“
Последвалото му обяснение рисува кошмарна картина на местните практики: „Нашият клуб от 3 години не може да вземе база в Пловдив по ред причини. Корумпирана община, концесии, измислени бизмесмени, които искат да правят мръсно, хора които управляват клубове без да разбират грам от тенис, хора в българската федерация и какво ли още не…“
Характерът на обвиненията е широк – от корупция и спорни концесии до съмнения в компетентността на хора, които ръководят клубове и институции.
Без оправдания: пряко и безкомпромисно
Кузманов не омаловажава проблема. Той заявява категорично: „Спортът в България е жалка картина! Тенисът в България още по-жалка…“ Тонът е крайно критичен и без нотка снизхождение към състоянието на управлението и инфраструктурата.
В същото време той не се задоволява само с упреци – подчертава и нуждата от промяна. „Дано някой ден това се промени и да се даде възможност на хора които наистина разбират и искат да направят нещо за спорта, децата и любителите !“ Това е призив както към институциите, така и към обществото да позволи на квалифицирани и мотивирани хора да поемат отговорност.
Къде са заслугите – при управници или при воля?
Насочвайки критика и към възприятието за успехите на българските спортисти, Кузманов прави ясно разграничение: „Не мислете, че успехите на момчетата са плод на управници, успехи на инат и лична мотивация са!“ Според него успехите не са продукт на системата, а на личен труд и устрем.
Тази теза подчертава парадокс: докато отделни спортисти постигат резултати чрез лични усилия, институциите и структурите, които би трябвало да ги подкрепят, изглежда са в застой или подкопани от лошо управление.
Последствия и очаквания
Критиките на Кузманов преобръщат фокуса от единичния случай с Борисовата градина към по-широк дебат за това кой и как решава съдбата на базите, концесиите и ресурсите за спорт. Неговите думи поставят въпроса кои имат достъп до инфраструктурата и на какви критерии се основават решенията.
Независимо от тежкия тон, посланието завършва с надежда – надежда за промяна, за шанс на хора, които „наистина разбират и искат да направят нещо за спорта, децата и любителите“. Това остава и основната политическа и обществена заявка в изявлението му: необходимостта от прозрачност, компетентност и реална подкрепа за развитието на спорта.