Димитриъс Джонсън нарече UFC лицемерна и обвини организацията в отказ от спорта
Димитриъс Джонсън директно обвини UFC в лицемерие и заяви, че платформата вече функционира като шоу, а не като истински спорт. Неговите критики дойдоха след поредица от събития, включително раздялата на промоцията с Майкъл Пейдж и острите изказвания на Шон Стрикланд за възнагражденията на бойците.
UFC построи имиджа си като дом на най-елитните ММА бойци, но според един от най-успешните шампиони в историята това е просто фасада. Джонсън посочи сериозни противоречия в начина, по който организацията управлява листата си от състезатели и приема решения за свободни договори.
Критика към критериите за задържане и освобождаване
Джонсън открито разкритикува условието, че успехът в октагона не винаги гарантира запазване на мястото. „Неведнъж сме чували Дейна Уайт да повтаря, че иска само най-големите таланти в листата на организацията, а след това заявява, че те не били достатъчно атрактивни“, сподели Джонсън в канала си в YouTube. „В един истински спорт, когато най-добрите се състезават помежду си и двубоите им не са зрелищни, не се отърваваш от тях, точно защото това е спорт. Когато побеждаваш, запазваш мястото си. Победата трябва да ти гарантира оставането. В UFC обаче, дори да печелиш постоянно, могат да те освободят, ако не генерираш достатъчно публичен интерес, или дори да обмислят премахването на цялата ти категория.“
Тезата му е ясна: промоцията приоритизира пазарната атрактивност пред чистия спортен принцип на заслуги. Джонсън остро критикува двойните стандарти-побеждаващи бойци, които тръгват към по-добре платени договори извън UFC, и същевременно състезатели, останали след поредици от поражения.
Случаят с Майкъл Пейдж и „Мисфитс Боксинг“
Джонсън използва като пример раздялата с Майкъл Пейдж, който вече подписа с „Мисфитс Боксинг“ и според собствените му думи получава двойно по-високо заплащане. Джонсън изрази недоумение, че промоцията е готова да запази бойци в низ от загуби, но освобождава други, които печелят и търсят по-добри финансови условия.
„Те са лицемери“, допълни Джонсън. „Говорят едно, а правят точно обратното. Искам просто UFC да бъдат открити и честни за продукта, който предлагат. Не твърдете, че събирате най-великите спортисти, след като ги пускате да си тръгнат. Предпочитам от UFC чистосърдечно да кажат: „Не можахме да си го позволим. Радваме се, че Майкъл „Венъм“ Пейдж изкарва повече пари в „Мисфитс Боксинг“.“
Тази реплика подчертава според Джонсън нуждата от прозрачност относно финансовите аргументи, които стоят зад решенията за договори и продължаване на кариери в организацията.
Шоубизнес срещу спорт
Джонсън завършва своя аргумент с категорично разграничаване между спортния идеал и индустрията за забавление. „Когато говорим за спорт, този, който печели, трябва да получава най-много и да има гарантирано място“, завърши Джонсън. „Майкъл Пейдж печели повече в „Мисфитс“, отколкото в UFC. Бих се радвал да разбера точните суми. Що се отнася до спортната страна на ММА и факта, че UFC е шоубизнес – когато става дума за шоу, те сами подбират кой ще привлече зрители, кой ще напълни залата и какво пасва на тяхната сюжетна линия за интригуващ мач. А това коренно се различава от същината на спорта“
Джонсън описва модел, в който крайният избор кой остава и кой си тръгва не е диктуван само от резултати и заслуги, а от търговската стойност и зрителския интерес. Той настоява за по-голяма честност в комуникацията на UFC към феновете и бойците относно критериите и финансовите възможности.