Андрий Шевченко на 50: мисията да запази футбола в Украйна, Милан и „Златната топка“
Андрий Шевченко отбелязва 50-ия си рожден ден като действащ президент на Украинската футболна федерация и с ясна цел: да запази футбола жив в условията на война. Той описва ежедневието, предизвикателствата и личните си приоритети преди юбилея.
Футболът в центъра на мисията му
„В разгара на дейността си съм, винаги съм зает. И сега имам тази мисия: по време на войната да подкрепям максимално футбола в Украйна. С всички трудности, които срещаме, се опитваме да сведем до минимум загубите. Вече няма нормален живот, ситуацията се влоши много, особено за новите поколения – подземия, онлайн училища, непрестанни атаки. Това не е живот, но продължаваме напред, опитваме се да се адаптираме. Съпротивляваме се, не се предаваме. Европейските страни ни помагат много, бюджетът ни се основава до голяма степен на средствата, които получаваме от УЕФА и ФИФА, но всеки мач се играе като гост и организирането на каквото и да било е много по-скъпо“.
Шевченко казва, че футболът трябва да даде кратка отдих и усмивка на хората. „Правим всичко възможно. Това е моето предизвикателство и на федерацията. Преди три години въведохме нов турнир, наречен „Училищна лига“: започнахме с 12 хиляди деца, а сега вече сме достигнали 50 хиляди. Футболът, и спортът като цяло, играе важна роля, защото е единствената възможност за развлечение на младите. Помага ти да намериш своя ритъм, да не изпадаш в криза в състояние на постоянна извънредна ситуация“.
Ролята му спрямо нацията и най-големите спомени
На въпроса дали се чувства като символ на нацията, Шевченко отговаря категорично: „Не. Символите са други, сега е времето на истинските герои, които защитават страната, които са част от армията и съпротивата. През тези пет години видях тяхната смелост. Не могат да се правят сравнения с нашите задачи. Ние с футбола трябва да се опитаме да им дадем облекчение, усмивка, защото те гледат мачовете и знам, че им е приятно, ако отборът играе добре“.
Сред паметните дати в кариерата му Шевченко изтъква първата повиквателна за юношеските отбори на Динамо (Киев), участията в Шампионската лига срещу Барселона, Реал Мадрид, Байерн (Мюнхен), преминаването в Милан и спечелената Шампионска лига. Той припомня и първото класиране на Украйна за Световно първенство, мачовете с Челси и спечелената ФА Къп, Европейското първенство в Украйна и „Златната топка“ като важни моменти: третият украинец, който я печели – повод за голяма гордост.
За „Златната топка“ Шевченко заявява: „Взех си я обратно. Дълго време беше в музея на Милан, след това я занесох в Украйна. С Олег Блохин и Игор Беланов организирахме турне, озаглавено: „Четвъртият може да си ти“. Начин да мотивиране на новите поколения в тези трудни времена, да се гордеят с миналото и да знаят, че имат бъдеще пред себе си“.
Треньорски избор и национални амбиции
По темата за селекционера на националния тим: „Андреа беше в моя щаб, познава добре обстановката. Работил е в чужбина и с Роберто Де Дзерби, но винаги е държал Украйна под око. Освен това е амбициозен. Трудните условия не отменят отговорностите, които имаме към украинската публика, затова въпреки трудностите ще се опитаме да се класираме за голям турнир“.
Личният режим на 50
Шевченко описва ежедневието си: „Същото от три години. Когато се събудя, винаги студена вода – вана или плуване в морето, но трябва да е 4-5 градуса. След това 45 минути активност: правя си упражненията и отивам в офиса или организирам видео разговори. Ако съм в Украйна, играя падел, в Англия – голф. Спортът никога не липсва. В 23:30 си лягам, в 7:15 се събуждам. Ям малко месо, може би веднъж на две седмици, ям повече салати, риба, по-малко паста, но понякога да, защото италианският навик ми остана. Теглото не се променя: откакто бях на 30 години, винаги е същото – 84 кг, най-много 85. Опитвам се да чета малко повече, на различни езици. Както чувате, може да се каже, че почти не съм загубил италианския си. Опитвам се да съм близо до света, веднага щом се събудя, чета новините от Украйна. И продължавам да обръщам внимание на семейството, което за мен винаги е най-важното нещо“.
Два образа, които държи близо: „Семейството ми и благотворителната дейност, ако мисля за човека; трите клуба, в които съм играл, и националният отбор, ако мисля за футболиста. С Динамо (Киев) съм свързан по много причини, Милан представляваше един прекрасен момент, но и в Челси имах своите удовлетворения. И разбира се, Украйна. С фондацията на Футболната федерация стартирахме проект за солидарност в подкрепа на хората, претърпели ампутации, особено в тези години на война“.
Шевченко завършва с призив и желание за юбилея: „Мир. Искам хората в моята страна да могат да живеят в мир възможно най-скоро. Във футбола моето предизвикателство е да направя всичко възможно за бъдещите поколения. Другото предизвикателство е да продължа напред със семейството си и винаги да бъда добър баща“.