Айкут Айдън спечели Суперкупата на Румъния и призна влиянието на България

Айкут Айдън взе първия си трофей с Динамо (Букурещ) – Суперкупата на Румъния, и открито призна, че шестте години в българския елит са формирали професионалния му почерк. Победата над Залъу с 3:0 гейма е ясен знак, че новият сезон за „червено-белите“ започва в правилната посока.

Ново начало и бърз трофей

Айдън, който до преди месеци беше част от щаба на Нефтохимик 2010 (Бургас) и преди това работи в Хебър (Пазарджик), влезе в състава на Динамо и вече добави медал в колекцията си. Той описа спечелването на Суперкупата като „нещо специално“ и нарече трофея след тежко лято „като дар от Бога“. Победата рано в сезона дава увереност и мотивация за предстоящите предизвикателства, посочи помощник-треньорът.

Айдън подчерта, че бързото триумфиране с новия отбор е потвърждение, че адаптацията върви добре. Като ключови фактори за успеха той посочи подготовката, отборния дух и колективната работа, които събраха усилията на щаба и играчите в решаващите моменти.

Опитът в България като професионален гръбнак

Шестте години, прекарани в българския елит, според Айдън са дали основа, на която сега разчита в Румъния. Работата в Нефтохимик и Хебър го е научила на адаптивност, различни тренировъчни подходи и какво означава постоянство и упорит труд. Тези уроци, казва той, помагат директно в ежедневната му работа в Динамо.

Айдън описва Балканите като район със „специална атмосфера“ – както във волейбола, така и в ежедневието. Той се чувства комфортно в тази част на Европа и затова преминаването в Букурещ е било естествена следваща стъпка в кариерата му.

Адаптация в Букурещ и работна среда

Помощникът-треньор отчита, че е бил приет много добре в новия клуб. Клубът има добра организация, а съотборниците и персоналът са приятелски настроени и отзивчиви. Това, според него, улеснява адаптацията извън терена и позволява по-добра концентрация върху тактическите детайли.

В комуникацията в отбора преобладава английският език, особено при обсъждане на игрови задачи. Айдън признава, че леки езикови бариери съществуват, но не представляват сериозен проблем. Той допълва, че за шестте години в България е свикнал да говори български и че това ще му липсва.

Културни разлики и общи черти

Айдън отбелязва разлики в манталитета и ежедневните навици между румънците, българите и неговите сънародници, но набляга на общата балканска топлота, гостоприемство и страст. Според него приликите между страните улесняват разбирането и интеграцията при работа в чужда среда.

Той признава, че все още опознава Букурещ и Румъния, но планира да разгледа историческите райони и местата извън столицата през сезона. Пътешествията в страната остават в плановете му, когато времето позволи.

Връзки и хора, които останаха

Айдън говори емоционално за хората, които са му помогнали в България. Той благодари на колегите и феновете, припомняйки ролята на Хебър (Пазарджик) и Нефтохимик (Бургас) в кариерата си. По-конкретно той споменава имената Иван Станев, Кеки, Латунов, Тафо, Кокич, Боби, Надя и Алекса като хора, които винаги ще останат в сърцето му.

Айдън потвърди, че би работил отново в България и оставя вратата отворена за бъдещи възможности. Той завърши с благодарност към българските фенове за подкрепата и спомените, които споделиха заедно през годините.

Айдън отказа да разкрие една любопитна история от началото на сезона, но обеща, че с напредването му отборът ще има още много моменти и поводи за споделяне – както на терена, така и извън него.