Паркър разкри причините за раздялата с Партизан: Казаха, че съм дебел, имам доказателства

Паркър направи публичен разказ за причините и случилото се в Партизан, след като в петък договорът му с клуба бе прекратен по взаимно съгласие. В обширно интервю за „Спорт Клуб“ американецът настоява, че не търси конфронтация, а желае „да се чуе истината“.

Паркър пристигна на улица „Хумска“ през лятото на 2025 година като едно от най-големите попълнения в клуба и с титлата на един от най-скъпоплатените играчи в историята му. Мотив за трансфера му бяха работата със спортния директор Зоран Савич и с най-титулувания европейски треньор Желко Обрадович.

„Миналата година, по време на медийния ден, ме попитаха какво очаквам. Казах, че за мен това ще бъде духовно преживяване. Чувствам се така и днес. Духовното преживяване означава сила да намериш отговори и да се развиваш дори тогава, когато нещата тръгнат надолу. Изненада ме фактът, че всичко приключи по този начин, но оставам завинаги благодарен.“, казва Паркър

Оставката на Обрадович и сривът в отбора

Паркър посочва, че ключовият обрат настъпил с решението на Желко Обрадович да подаде оставка. „Не бих посочил никого с пръст, това е отборен спорт. Всички можехме да се справим по-добре. Обрадович взе решение да си тръгне, това зависи от него да го обясни, а на мен никога не ми каза директно какви са причините. Въпреки това изпитвам огромно уважение към него. Той рискува с мен, аз рискувах с него. Когато обаче премахнеш лидера и човека, на когото всички се уповават, всичко започва да се срива и обстановката става изключително тежка.“

След напускането на треньора започна серия от слаби резултати и силно недоволство по трибуните, което прерасна в освирквания по време на мачовете.

Атаката в Белград Арена

Кулминацията на напрежението според Паркър е била по време на квалификационния прозорец на ФИБА през ноември – тренировка в малката зала на „Белград Арена“. Той описва сцените като шокиращи: „Всички в квартала знаят, че обикновено тренираме сутрин от 11:00 до 13:00 часа. Децата чакат отпред, за да се снимаме. В онзи ден обаче беше насрочена тренировка в напълно необичайно време – около 18:00 часа. Изведнъж пред залата се събраха около 2000 привърженици. Носеха тухли, нахлуха вътре, изпочупиха прозорците и ни отправиха директни заплахи.“

Паркър пита директно за пропуските в охраната: „Стори ми се, че всичко е нагласено. Кой даде информация на тези хора кога тренираме? Защо някой би знаел графика, освен хората от клуба? Идвам от различна среда – когато някой нахлуе със сила, с насилие или оръжие, това отключва посттравматичен стрес. Не съм свикнал на такива сцени на работното си място. Наясно съм, че сръбският народ е минал през тежки войни и хората тук са корави, но защо да идваш на мач само за да обиждаш играчите и да хвърляш батерии, запалки и бира по паркета? Това наистина ме засегна.“

Разрив с Пеняроя и обвинения за форма

След кризата на треньорския пост клубът назначи Жоан Пеняроя, с когото Паркър е работил преди. Връзката обаче пропадна бързо. „Имах лека травма в петата и пропуснах седем дни. Когато започнах да се връщам към тренировките, направих няколко грешки, тъй като междувременно бяха въвели нови тактически комбинации. Пеняроя просто ме изпрати да въртя велоергометър. На следващия ден, без нормален разговор, ми беше съобщено, че не пътувам за Мюнхен и оставам извън ротацията.“

Най-болезнен за Паркър бил публичният наратив за физическата му форма. „Пред медиите беше казано, че не съм готов и че трябва да работя върху физическата си форма. Треньорът трябва да пази отбора, а не да изнася такива неща публично. Цялата тази история е невярна – преминах през всички тестове и всички резултати, процент подкожни мазнини и тегло бяха абсолютно идентични с тези от Барселона и от предишния период. Държа цялата медицинска документация в ръцете си. Повече бих предпочел просто да беше казал: „Треньорското ми решение е, че вече не си в отбора“ – това щях да го уважа. Така обаче се получи некоректно и лично.“

Изолация, подкрепа и ново начало

След отстраняването Паркър е поставен на индивидуален режим. Единствената постоянна опора за него бил кондиционният треньор Александър Житович – Жиле. „Имах напълно изолиран график, преминавах през изключително мрачни дни. Не излизах никъде, само ходех до залата и се прибирах у дома, чакайки следващата тренировка. Свалям шапка на Жиле. Той работеше с мен, след като първият отбор приключи, оставаше до по-късно само заради мен и ми даваше сили да издържа бягането на пътека и тежките упражнения. Той ми върна жаждата за баскетбол в момент, когато почти нямаше надежда.“

Паркър бе преотстъпен в Хувентуд, където помогна на тима от Бадалона да постигне исторически резултати в Шампионската лига на ФИБА и да запише най-добрата си победна серия в първенството за последните 25 години. Въпреки успехите, завръщането в Белград за медицински прегледи ознаменувало и капан: „Исках да покажа максимален професионализъм, но разбрах, че никой не разчита на мен и че изобщо нямам график за тренировки с отбора.“