Стан Вавринка се оттегли: от обикновен човек до трикратен шампион и майстор на бекхенда
Стан Вавринка сложи край на 24-годишната си професионална кариера на домашния турнир в Базел, на 41 години. Трикратният шампион от Големия шлем, носител на 16 титли и бивш номер 3 в света, се оттегля с богата статистика и незаличими моменти на най-големите сцени.
Ударът, който ще остане: бекхендът с една ръка
Бекхендът с една ръка бе визитната картичка на Вавринка – рядка комбинация от естетика и разрушителна мощ. Техниката му предизвика интерес дори на „Ню Йорк Таймс“, който през 2014 г. посвети графичен анализ на неговия удар и се зачуди дали той не е спасителят на този изчезващ елемент. Джон Макенроу го определи като най-добрия бекхенд с една ръка в спорта.
Най-яркото доказателство за силата и красотата на този удар дойде във финала на „Ролан Гарос“ през 2015 г. срещу Новак Джокович, когато Вавринка наниза решаващ бекхенд по правата в критичен момент и взе мача със 4:6, 6:4, 6:3, 6:4. В Париж той записа 60 печеливши удара срещу 28 за Джокович – невероятен показател за доминацията му в този двубой.
Господар на големите мачове
Вавринка никога не бе част от постоянството на „Голямата четворка“, но притежаваше необикновена способност да се появява в най-важните моменти. Всички три негови титли от Големия шлем са спечелени срещу действащи номер едно в света – две срещу Новак Джокович и една срещу Рафаел Надал. Прякорът Stan the Man отразява ролята му на играч за големи мачове.
Между 2014 и 2016 г. Вавринка спечели 11 поредни финала и регистрира положителен баланс от 5 победи и 4 загуби срещу водачи в световната ранглиста на турнири от Шлема; три от пораженията дойдоха след петсетови битки с Джокович. След поражението си в Париж Новак Джокович призна: „Той играе най-добрия си тенис в най-големите мачове. Без съмнение заслужава да бъде споменаван сред най-великите състезатели.“
След триумфа си в Ню Йорк през 2016 г. онлайн потребител в „Редит“ обобщи феномена по свой начин: Станимал се пробужда само веднъж в годината, но когато това стане, по-добре бягайте и се крийте!“
Епични битки и рекорди
Вавринка държи рекорда в Оупън ерата за най-много изиграни петсетови мачове в турнири от Големия шлем – 49 двубоя, с баланс 26 победи и 23 загуби. Това е с един мач повече от показателите на Новак Джокович и Роджър Федерер; ако се включат всички турнири, швейцарецът дели първото място с 58 петсетови срещи общо.
Сред паметните му мачове е и трибълът на Откритото първенство на Австралия тази година – 4:6, 6:3, 3:6, 7:5, 7:6(3) срещу 21-годишния Артюр Жеа, продължил 4 часа и 33 минути. На Откритото първенство на Австралия през 2013 г. той предложи друг класически петсет срещу Джокович – 1:6, 7:5, 6:4, 6:7(5), 12:10 – мач, който самият Джокович определи като „един от най-дългите, най-интригуващите и най-вълнуващите“ в кариерата му.
Трофеи, спадове и неочаквани решения
Вавринка завоюва 16 титли в тура, сред които Мастърс 1000 в Монте Карло през 2014 г. след победа над Роджър Федерер. Същата година двамата допринесоха за първия исторически успех на Швейцария в Купа „Дейвис“ и преди това спечелиха олимпийско злато на двойки в Пекин. Въпреки петте поредни години сред най-добрите десет (2014-2017), кариерата му бе белязана от резки спадове в по-нискоразрядни турнири.
Общият му баланс срещу „Голямата тройка“ е 9 победи и 63 загуби; срещу Анди Мъри – 10 победи и 13 загуби, като девет от успехите над Мъри дойдоха на големи сцени.
Произход, характер и финал
Стан – съкратено от Станислас – израства близо до Лозана в семейна ферма; баща му е социален работник и биоземеделец, майка му – педагог. Образованието му премина през училища на Рудолф Щайнер, които акцентират на цялостно развитие. Роден като „дизел“ според Федерер, Вавринка не бе дете-чудо – професионалният му път започва през 2002 г., в топ 100 влиза през 2005 г., а пробивът идва чак през 2014 г., когато печели Откритото първенство на Австралия и достига трето място в света.
На финала в Париж Вавринка се появи с прословутите карирани шорти, описани от „Ню Йорк Таймс“ като „вероятно най-грозните шорти, появявали се някога на тенис корт“. Той ги подари на треньора си Магнус Норман, който ги сложи в рамка. „Не съм част от модната история,“ пошегува се Стан по-късно.
В началото на 2026 г. Вавринка обяви края на кариерата си чрез акростих в X, в който изпъкнаха думите „Страст“ и „Мечта“. В Мелбърн той каза: „Вече съм на 41 години. Наистина изстисквам максимума от силите си. Мечтата ми беше да спра, докато все още играя на добро ниво.“ След последния си мач в Мелбърн той сподели две бири с директора на турнира Крейг Тили – жест, който пасва на образа му на тих, скромен и неизменно човечен шампион.
Татуировката на лявата му предмишница носи думите на Самюъл Бекет: „Опитвал си. Провалил си се. Няма значение. Опитай пак. Провали се пак. Провали се по-добре.“ Така Стан Вавринка си тръгва – не като митологична фигура, а като играч, който съхрани човечността си и вдигна най-доброто си в най-големите моменти.