Алина Касабиева върна Русия на подиума с химн и злато в Астана 2026
Алина Касабиева се върна на световния връх в борбата – злато в категория до 65 кг в Астана 2026, но най-голямото значение за нея беше възможността отново да види знамето и да чуе националния химн на Русия по време на награждаването.
Касабиева не скри емоцията си след титлата и направи ясно разграничение между постижението като такова и чувството да си шампион под собствените национални символи. „Среброто означава, че си загубил. Златото означава, че си най-добрият. Химнът се изпълнява във ваша чест. Иска ми се всеки спортист да може да изпита това“, каза тя след триумфа.
От неутралност към националност
Въпросът за символите се оказа за Касабиева почти личен. Тя сравни усещането на сегашния отбор с периода, в който руски бойци трябваше да се състезават под неутрален флаг. Особено силно прозвуча нейната метафора за това как са изглеждали тогава пред публиката и медиите:
„СЯКАШ БЯХМЕ ИЗБЯГАЛИ ОТ ЗАТВОР“
Касабиева описва и реакции от пътуването до Казахстан, където червено-златните екипи привличали внимание още на борда. „Летяхме тук от „Шереметиево“ и пътниците се обръщаха и ни шепнеха. Някои идваха и питаха: „Момичета, с какво се занимавате? Гимнастички ли сте?“ Смеехме се… Преди носехме неутрални костюми и седяхме по летищата като… избягали от затвора“, разказа световната шампионка.
Злато след седем години
Това е първото световно злато за Касабиева от седем години. Тя припомни успехите на Наталия Воробьова и Инна Тражукова, които са печелили титли на същия тепих през 2019 г., и посочи, че за отбора Астана и Казахстан имат специално значение. „В известен смисъл това е дори символично. Като цяло Казахстан е почти като дом за нас. Чувстваме се добре тук, приемат ни добре, гостоприемно. Удоволствие е“, допълни тя.
Пътят към борбата
Изборът на борбата идва още на 10-годишна възраст и е резултат от игра и любопитство, не от предварителна кариера. Началото е почти случайно – гимнастика в двора и игрите с момчетата, които я въвеждат в залата по борба. „Появих се. И там имаше само момчета, някои от тях по-големи от мен. Първата ми мисъл беше: „О, Боже, къде се озовах?“ Стоях там и се чувствах неловко. Треньорът се приближи до мен и ме попита: „Дойде ли да гледаш или да се бориш?“ Не знаех какво да кажа. Накрая казах: „Борба.“ И така останах“, спомня си шампионката.
Пътят не е бил гладък. Имало е периоди, когато Касабиева губела мотивация и пропускала тренировки по две седмици. Един случайен стимул променя всичко – бронзов медал, спечелен от момче от нейния клуб, който я кара да пожелае същото. „Помолих да видя медала му, видях бронза и нещо в мен светна: „И аз искам медал.“ Тогава започнах да тренирам сериозно“, разказва тя.
Семейната подкрепа
В началото дори семейството ѝ не приемало избора ѝ. Майка ѝ се противопоставяла на идеята дъщеря ѝ да се занимава с борба, но успехите променили отношението у дома. „След като спечелих световното първенство, тя ме поздрави. Каза, че се гордее с мен. Дори се разплака“, разкрива Касабиева, като оставя ясно послание – зад всяка голяма титла стоят и лични битки, и възвращение към идентичността.
Победата в Астана 2026 за Касабиева е не просто златен медал – това е признание, което идва със символи и емоции, които за една спортистка правят титлата пълноценна.