Нико Петров: Левски беше в будна кома след 0:3 от ЦСКА в 13-ия кръг

Левски изигра мач с отворени очи, но без реакция – в будна кома след поражението с 0:3 от ЦСКА в 13-ия кръг на efbet Лига. Анализът на Нико Петров сочи системна тактическа слабост и неизползваните възможности за числено предимство.

ЦСКА постави капан още в началото

Още между третата и 45-ата минута ЦСКА под ръководството на Маркус Гиздол ясно показа плана си. Крилата Ебонг и Питас излизаха високо, притискаха централните защитници Димитров и Макун и дори пресираха вратаря на Левски – футболистът, който обикновено осигурява числено предимство при изнасянето на топката. Бековете на Левски, особено Алдаир, изглеждаха свободни, но това бе умишлена примка: топката беше насочвана към Алдаир, за да го пресрещне Мартино.

Тази предварително подготвена схема изключи логиката на Веласкес. Докато Мартино напускаше зоната си, в отбраната на ЦСКА оставяха двама защитници срещу трима нападатели на Левски – ситуация, в която „сините“ би трябвало да търсят предимство трима на двама. Родригес срещу Око-Флекс, Теодор Иванов срещу Стоянчов и възможността Бари Котър да насочи към Рейналдо – всичко това бе налице, но Левски не извлече полза.

Численото предимство, което не беше разпознато

Парадоксът е жесток: Веласкес постоянно говори за търсене на числено предимство в определени зони, но в този мач отборът му не успя да види къде то се намира. Един и същи капан щракна няколко пъти, а отговор от синия щаб не последва. Вместо да използват моменти, в които защитниците на ЦСКА бяха уязвими, Левски позволяваше на схемата да се повтаря без корекция.

ЦСКА имаше и друг инструмент – привидно безобидни подавания и примамки, които отвеждаха опорните халфове Мубарик и Търдин към тъчовете и ги раздалечаваха. Това освобождаваше пространство зад Годой, което Питас атакуваше. Малки залъгалки, на които „сините“ се хванаха като опитани ловци на лесна плячка.

Непрекъснат повтор – лявата зона и двама бекове

Още по-абсурдно бе разположението на двамата леви бека – Майкон и Сентейес – в една и съща зона. Идеята бе Майкон да следи Питас, който навлиза навътре, а Сентейес да покрива Котър и да осигурява баланс. Това решение, познато от предишни опити отдясно с участието на Алдаир и Камдем, бе пренесено вляво, но не донесе промяна. Повторението на грешната идея не я превръща в работеща стратегия; напротив, изглеждаше като признание, че противникът е по-добър в определени зони.

Характерното тук е, че грешката бе многократна – не за втори, а сякаш за 22-ри път – и нямаше адекватна контрамярка.

Тактическа слепота и закъсняла реакция

Връзката между анализаторите, треньорската скамейка и терена не сработи. Петров иронично отбелязваше „хората пред компютрите“ – тези, които би трябвало да сигнализират къде е капанът. От третата минута до почивката Левски не разпозна за колко души го притискат, как го примамват и къде се отварят свободните пространства.

Като финален удар дойде и закъснялата тройна смяна: основни футболисти влязоха, когато мачът вече бе решен. Защо не на почивката, след като първото полувреме бе достатъчно красноречиво за безпомощността на отбора? Липсата на своевременна промяна говори за беда в комуникацията и за нежелание или неспособност да се прекъсне низът от грешки.

Веласкес има нужда от „ледена вана“ преди мачовете с ЦСКА и Лудогорец – не за физическо събуждане, а за тактическо изтрезняване. Да чуе хората около себе си, да спре да повтаря същите грешки, които вече две години не могат да бъдат поправени.

Левски искаше да се събуди. Беше с отворени очи, но не осъзнаваше какво се случва около него. Не реагира, не се приспособи и не успя да се съревновава с ЦСКА по нито един съществен показател в този двубой. Левски беше в будна кома. А най-тревожното е, че в този мач не се видя светлина в тунела.

Това беше мнението за мача на анализатора Нико Петров.