Иван Иванов: Българският футболист е монотонен, изостава във всеки един компонент и в спринта

Наставникът на Етър и бивш национал на България – Иван Иванов, е гост в Sportal.bg. Бивш футболист на ЦСКА, Локомотив Пловдив, Партизан и Базел, той носи титла на България с „червените“, два пъти шампионски отличия в Швейцария и два пъти шампионска титла в Сърбия.

Иванов не спести директните си оценки за състоянието на родния футбол – от физическата подготовка и тренировъчния процес до възпитаването и въвеждането на младите в мъжкия футбол.

Спринтовата работа и динамиката на модерния футбол

„Гледах детайлно само мача с Исландия. На другите хвърлят по едно око. Това, което се случи с Исландия, го очаквах. Няма да съм приятен за голяма част от футболната общественост. Аз съм прям и си казвам нещата директно, без да се съобразявам с абсолютно никого. Не искам да говоря с футболистите. Още от моето поколение започна да пада нивото в националния отбор. Българският футболист изостава във всеки един компонент. Може би най-големият е спринтовата работа. Ние нямаме бавни футболисти, имаме бързи футболисти. При нас проблемът е, че не можем да правим повторни спринтове със същото качество. Може за една минута да ти се падне да направиш два спринта. Ти ще направим първия качествено, но след 30 секунди трябва да направиш втори – нямаш кислород. Футболът в 21 век е динамика. Спринтова работа. Изглежда, че ставаме по-бавни. Българският футболист избира винаги лесното – тичаш 10 километра, но с едно темпо. Тренировъчният процес е разликата“.

Иванов посочва точно къде според него се крие пропускът: не в скоростта като абсолютна величина, а в способността за многократни, качествени спринтове и в общата динамика на играта. Той критикува навика на футболистите да избягват високоинтензивни повторения и тренировки, които развиват възстановителната способност между взривовете на усилие.

Монотонност, мрънкане и личен опит в чужбина

„При нас българският футболист е монотонен. Футболистите почват да мрънкат, когато трябва да спринтират. Съобразяваме се с тях. Още когато отидох в Русия, се сблъсках с това. Имаше моменти, в които издържах до 60-ата минута. След това не можех да издържа. Гледах мой мач в ЦСКА, когато съм бил млад. То е било всичко на забавен кадър. Единственият, който промени нещо у нас, е Станимир Стоилов. Любо Пенев също донякъде. Българският продукт не е готов за мъжки футбол. На 16-17 години идваха момчета в Партизан, които влизаха в мъжкия отбор и бяха готови. Лазар Маркович, Митрович, Никола Нинкович бяха качени в мъжкия футбол. Не знаех, че са толкова млади, когато ги качиха. Аз съм интегрирал това, което съм видял. Попаднах на много хубави набори – 2004 и 2005 набор в Славия. На децата се виждаше, че им харесва. Говорихме за детайли – технически и тактически. Трябва много по-задълбочено да се работи с децата. На тези деца ще им дадем 6 месеца да се интегрират. Това в Партизан го нямаше. Тези на 16-17 години отговаряха на качествата на мъжете. Единствено може да изостават в някое единоборство, но ще се развият“.

В коментарите си Иванов сравнява системите и културата в България и в клубове като Партизан, където юношите са готови за мъжкия футбол на 16-17 години. Той приписва разликата не само на индивидуалните качества, но и на методиката и вниманието към детайлите – технически и тактически – още от млада възраст. Според него именно това отличава играчи като Лазар Маркович, Митрович и Никола Нинкович, които са били интегрирани рано в мъжкия футбол.

Конфликт с ръководството и приоритети към развитието

„Ръководителите са нетърпеливи и се засягат много. Иван Иванов ще има мачове, където ще пада по 0:3, 0:4, но моята цел е да науча футболистите. Президентът започва да се влияе от общественото мнение. През цялото време се грабваме. Започва да се говори на този ръководител и той започва да си образува мнение и да се разколебава“.

Иванов признава, че приоритетите на ръководството и общественото мнение често влизат в противоречие с дългосрочната му цел да изгради футболисти. Той не отрича, че резултатите може да пострадат – споменатите вероятни загуби с 0:3 или 0:4 са цената, която е готов да плати, за да вложи време и усилия в повишаване на качествата на състава.

Заключението, което Иванов повтаря, е прагматично и сурово: промяната минава през качествена, интензивна и целенасочена работа в тренировъчния процес и ранната интеграция на талантите в мъжкия футбол. Без това, според него, българският футбол ще продължи да изостава.