Иван Иванов: Българският футболист е монотонен и изостава във всеки компонент

Иван Иванов – наставникът на Етър и бивш национал на България, гостува в Sportal.bg и отправи груба, но ясна диагноза към състоянието на родния футбол. Той обвини играчите в монотонност, липса на динамика и неготовност за мъжкия футбол.

„Гледах детайлно само мача с Исландия. На другите хвърлят по едно око. Това, което се случи с Исландия, го очаквах. Няма да съм приятен за голяма част от футболната общественост. Аз съм прям и си казвам нещата директно, без да се съобразявам с абсолютно никого. Не искам да говоря с футболистите.“ Този откровен пасаж зададе тона на интервюто.

Динамика и спринтова работа – основният проблем

Иванов държи, че основната слабост е в спринтовата подготовка. „Българският футболист изостава във всеки един компонент. Може би най-големият е спринтовата работа. Ние нямаме бавни футболисти, имаме бързи футболисти. При нас проблемът е, че не можем да правим повторни спринтове със същото качество.“ Той описва ситуациите, при които играч трябва да даде два качествени спринта за кратък период: „Може за една минута да ти се падне да направиш два спринта. Ти ще направиш първия качествено, но след 30 секунди трябва да направиш втори – нямаш кислород.“

Футболът в XXI век, според него, е динамика и скорост: „Футболът в 21 век е динамика. Спринтова работа. Изглежда, че ставаме по-бавни.“ Той критикува избора на „лесното“ при тренировките – километри с едно темпо вместо работа с повторни интензивни усилия: „Българският футболист избира винаги лесното – тичаш 10 километра, но с едно темпо. Тренировъчният процес е разликата.“

Монотонност, мрънкане и личен опит

„При нас българският футболист е монотонен. Футболистите почват да мрънкат, когато трябва да спринтират. Съобразяваме се с тях.“ Иванов споделя, че е срещнал тази реалност и в чужбина: „Още когато отидох в Русия, се сблъсках с това. Имаше моменти, в които издържах до 60-ата минута. След това не можех да издържа.“ Този спомен от кариерата му илюстрира разликата в издръжливостта на по-високо ниво.

Той признава и самокритика, гледайки архивни свои мачове: „Гледах мой мач в ЦСКА, когато съм бил млад. То е било всичко на забавен кадър.“ В същото време отдава уважение на треньори като Станимир Стоилов и Любо Пенев: „Единственият, който промени нещо у нас, е Станимир Стоилов. Любо Пенев също донякъде.“

Млади кадри и моделът на Партизан

Иванов сравнява българската подготовка с тази в Партизан и похвали модела, който дава ранна готовност за мъжкия футбол: „Българският продукт не е готов за мъжки футбол. На 16-17 години идваха момчета в Партизан, които влизаха в мъжкия отбор и бяха готови. Лазар Маркович, Митрович, Никола Нинкович бяха качени в мъжкия футбол. Не знаех, че са толкова млади, когато ги качиха.“

Той описва своя опит с набори в Славия: „Попаднах на много хубави набори – 2004 и 2005 набор в Славия. На децата се виждаше, че им харесва. Говорихме за детайли – технически и тактически. Трябва много по-задълбочено да се работи с децата. На тези деца ще им дадем 6 месеца да се интегрират.“ Иванов подчертава, че при Партизан тази нужда от адаптация била по-малка – младите влизали директно в мъжкия футбол и бързо се развивали.

Ръководители, обществен натиск и целите в Етър

Иванов е откровен и за взаимодействието с ръководството: „Ръководителите са нетърпеливи и се засягат много.“ Той признава, че ще има трудни мачове: „Иван Иванов ще има мачове, къдeто ще пада по 0:3, 0:4, но моята цел е да науча футболистите.“ Тревогата му е, че президентът и ръководството често се влияят от общественото мнение и се разколебават: „Президентът започва да се влияе от общественото мнение. През цялото време се грабваме. Започва да се говори на този ръководител и той започва да си образува мнение и да се разколебава.“

Заключението на Иванов е без компромиси: промяна в тренировъчния процес, по-силен фокус върху повторните спринтове и системна работа с юношите, за да стане българският футбол по-подготвен за съвременните изисквания.