
Финалите на ATP в Торино стартират без Яник Синер, с нов №1 и Алкарас
Финалите на ATP в Торино ще вдигнат завесата за 56-ото издание между 15 и 22 ноември, но турнирът пристига без двукратния шампион Яник Синер; на корта обаче ще има нов световен номер 1 и претендент като Карлос Алкарас, който търси липсващия трофей.
От 15 до 22 ноември в зала „Иналпи Арена“ осемте най-добри играчи на сезона ще определят шампиона в заключителния турнир на календара на ATP Tour. Домакинството в Торино е за шести пореден път и за 56-о издание на надпреварата. Полето включва Флавио Коболи, който зае мястото на отсъстващия Яник Синер и стигна до квалификацията след борба с контузии и изискванията на удължаващия се сезон.
Списъкът на участниците съдържа и утвърдени имена: Александър Зверев идва в Торино като световен номер 1 и вече има две титли от Финалите – 2018 и 2021 г.; Карлос Алкарас е решен да компенсира загубения през миналия сезон финал; Даниил Медведев е сред претендентите – той триумфира във Финалите през 2020 г. В полето попадат още Бен Шелтън, Артур Фис, Франсис Тиафо и Рафаел Ходар. Заедно с Коболи те оформят групата от четирима дебютанти в турнира, които могат да разместят установената йерархия преди сезон 2027.
Форматът – шанс за обрат и тежки точки
Финалите се играят по система, различна от стандартните турнирни формати: осемте състезатели са разпределени в две групи по четирима – всяка група носи името на тенис легенда – и всеки срещу всеки дава възможност за поне три мача на участник. Първите два от всяка група се класират за полуфиналите: победителят на една група среща втория от другата и обратно. Финалът е директен двубой за титлата; мач за трето място не се провежда.
Жребият е съобразен с поставените: първият поставен попада в група А, вторият в група Б, а останалите шестима се разпределят чрез теглене по двойки, като по един от всяка двойка отива в различна група. Тази структура означава, че една загуба не праща автоматично състезател към елиминация – важен остава общият баланс от резултатите в групата.
Система на точкуване
Точките, които се разпределят в Торино, са значими за крайното сезонно класиране. Всяка победа в груповата фаза носи 200 точки. Победа в полуфинал удря със 400 точки, а титлата добавя още 500. Ако тенисист спечели трите си мача в групата и триумфира до края, той събира максимални 1500 точки за световната ранглиста – постижение, вече реализирано от Григор Димитров през 2017-а. Тази схема прави всеки мач решителен за подреждането и шансовете за продължаване.
Двойки: Болели и Вавасори с амбиции
При двойките също има осем участващи тандема, разделени в две групи по четири. Форматът е сходен – всеки играе по три групови мача, първите два от всяка група продължават към полуфиналите. Двубоите се играят до два спечелени сета; при 40:40 се разиграва решаваща точка, а вместо трети сет се играе мач тайбрек до 10 точки. Точковата система за двойки отразява тази при сингъл: 200 точки за победа в групата, 400 за успех на полуфинал и 500 за триумф във финала.
Италия ще има доверен топ тандем в лицето на Симоне Болели и Андреа Вавасори – класирани за Финалите за трета поредна година. През 2026 г. те спечелиха три титли, включително турнири от сериите „Мастърс“ в Маями и Рим, както и ATP 500 в Ротердам, и ще търсят да надградят полуфиналното си представяне от миналата година.
Икономически отпечатък и отсъствието на Синер
Финалите носят сериозни икономически ползи за Торино. Изданието през 2025 г. привлече близо 230 000 зрители и генерира общ икономически ефект от 591,1 милиона евро, включващ преки, косвени и индуцирани въздействия. За 2026 г. не може да се приеме автоматично, че тези показатели ще се повторят: отсъствието на Яник Синер – централна фигура и шампион през 2024 и 2025 г. – е фактор, който трябва да бъде отчетен. В същото време появата на Флавио Коболи и утвърдените имена в схемата могат да поддържат висок интерес и пълни трибуни.
Завесата в „Иналпи Арена“ се вдига – остава да се види кой ще излезе от груповите битки с най-много точки и кой ще грабне титлата в края на седмицата.

