Иван Николчев донесе бронз за България в Дакар 2026, но иска злато
Иван Николчев донесе първия медал за България на Младежките олимпийски игри в Дакар 2026 – бронз в категория до 81 килограма, но сам призна, че не е напълно доволен, тъй като е пристигнал с амбиция за злато. 16-годишният европейски шампион за кадети се наложи в спора за третото място с ипон, 1:45 преди края.
Двубоят за бронза се разви по план и завърши убедително за българина, но тежестта на загубата на полуфинала и очакванията от родината оцветиха радостта му в по-сдържан тон.
Как стана битката за бронза
Николчев победи представителя на Сиера Леоне Шаку Каргбо с „ипон“ 1:45 преди края на двубоя и гарантира медала за България. След финалния сигнал той подчерта очакванията, с които е пристигнал в Дакар.
„Двубоят за третото място премина добре, както беше планирано. Не съм чак толкова радостен, колкото трябва да съм, понеже дойдох тук с целта за златен медал, но бронзовия медал го взех впоследствие, след като загубих на полуфинала. И не съм чак толкова радостен, но все пак се радвам и на това“, каза Николчев след срещата.
Той описа и емоцията между двубоите, когато часовете до мача за бронза са били изпълнени с размисъл и напрегнати детайли за тактиката.
„Часовете между полуфинала и срещата за бронза преминаха дълго. Премислях си, естествено, гледах противника, как трябва да го победа, по какъв начин, това е много важно в джудото. Също така си мислих, как ще се прибера с бронзовия медал, знаейки, че всички ме очакваха със златото. И, ако трябва да бъда честен, не съм много радостен, когато си замисля за това. Но бяха дълги четири часа, в които мислех много неща. Те минаха, вече сме тук, с бронзов медал и ще се прибера в България с бронзов медал“, добави той.
Подкрепа от отбора и делегацията
В залата Николчев получи подкрепата на всички български спортисти, които са в момента в Дакар. Сред официалните лица присъстваха председателят на комисията за младежта и спорта Петър Стойчев, генералният секретар на БОК Данаил Димов, президентът на БФ Джудо Румен Стоилов и шефът на мисията Водоля Златев.
„Моите приятели от България ми донесоха гордост. Радвам се, че сме приятели, че сме от една държава. Те са много хубави хора, помогнаха ми психически и физически, особено сега за третото място. Чувах ги как викат моето име и бях много радостен“, заяви медалистът, отбелязвайки значимата подкрепа от съотечествениците си.
Контузията, която постави участието под въпрос
Десет дни преди Олимпиадата Николчев получи тежка травма в кръста и неговото участие бе сериозно застрашено. Моментът на паника и неодобрение бе последван от верига медицински прегледи и решителна намеса от щаба.
„Беше много неочаквано. Прибрах се в България от Франция и в началото не ме болеше толкова, но след една много тежка тренировка, почувствах силна болка в кръста и отидохме на лекар. Първите доктори казаха, че ми е счупен прешлен и казаха също, че не мога да участвам на Олимпийските игри. Ревал съм, няма да лъжа, беше много гадно, но след това Румен Стоилов се намеси и каза да не се отказвам, има шанс това да не е вярно. Отидохме на още шест различни доктора и те казаха, че не ми е счупен прешлена, не е много голяма контузия, ще мога да играя. Бях много радостен и вече съм с бронзов медал“, разказа той.
Този елемент от историята подчертава както физическата, така и психическата тежест, пред която е бил поставен младият джудист преди старта.
Реакцията на треньорския екип и федерацията
Президентът на БФ Джудо Румен Стоилов бе неотлъчно до състезателя и треньора през целия ден и даде ясна оценка за усилията, които доведоха до квотата и медала.
„Аз искам първо да му благодаря за успеха. Много важно е, че БОК, начело с г-жа Лечева, успяхме да се преборим за неговата квота. Той се отблагодари с това представяне. Вие много добре знаете, че с Международния олимпийски комитет е сложна система. Изключително съм щастлив. Това, което Иван сподели, ние сме научени, че не трябва да се отказваме. Наистина, посъветвах майка му и него, да направим всички необходими изследвания и ето го с медал“, заяви Стоилов.
Николчев ще се прибере в България като бронзов медалист, носещ и едно ясно послание: въпреки привидния успех, очакванията и амбициите му остават насочени към златото.