Кимия Ализаде: Сърцето ми е разбито след кончината на Слави Бинев

След поклонението пред президента на българското таекуондо рано сутринта днес в София, Кимия Ализаде публично изказа съболезнованията си към семейството на Слави Бинев. Нейните думи очертаха лично и емоционално сбогуване с човек, когото тя описа като важна фигура за българския спорт.

Думите ѝ пред събралите се

Кимия Ализаде не скри разбитото си сърце и болката, която ѝ е нанесла новината за трагичната кончина на Слави Бинев. Тя зачена изказването си с директна оценка на случилото се и със силни чувства към семейството и спортната общност, които остават засегнати.

“Ужасна история, не мога да осъзная какво се е случило. Разбито ми е сърцето. Той беше посланик на България в спорта по света. Много е тежко за семейството му и за спортното му семейство. Винаги даваше 100% за спорта, за нас. Винаги ще го помня като уважителен човек, много съм благодарна, че кариерата ми в България е свързана с него. Много съжалявам за случилото се, нямам повече думи”, каза Ализаде.

Този цитат ясно показва личната връзка между Ализаде и Бинев и подчертава нейното признание за приноса му към спорта на национално и международно ниво.

Памет и признание

В изказването си тя акцентира върху приноса на Бинев като „посланик на България в спорта по света“ и подчерта постоянството и отдадеността, с които той според нея е работил – „винаги даваше 100% за спорта, за нас“. Тоновете в думите ѝ смесваха лично възмущение, благодарност и тъга, оставяйки в залата усещане за загуба както на ръководител, така и на уважаван човек.

Ализаде подчерта, че ще го запомни със свойствата, които го отличавали пред нея: уважение, всеотдайност и подкрепа за атлетите. Тя изрази благодарността си, че професионалният ѝ път в България е бил свързан с неговата подкрепа – детайл, който вечно ще остане част от нейното отношение към него.

Емоционален финал

Краткото, но съдържателно обръщение на Кимия Ализаде завърши с искрено съжаление и липса на допълнителни думи. Тя не разшири разсъждения или анализи, а предпочете да остави място за тишина и скорб – реакция, която предаде и тежестта на момента пред събралите се след поклонението.

Днешните ѝ думи остават записани като личен отзвук от публичното сбогуване и като признание за приноса на Слави Бинев към българския спорт и към хората, с които е работил.