Марио Жардел: Пропих се и се предозирах след като пропуснах Мондиал 2002

Марио Жардел призна, че след като не получи повиквателна за националния отбор на Бразилия за Мондиал 2002, изпаднал в дълбока депресия и се пристрастил към алкохола и кокаина.

Двукратният носител на „Златната обувка“ за сезон 1998/99 и 2001/02 – който бе част от Черно море през 2010 година – говори открито за личния срив, който последвал пропуска му за световното първенство в Южна Корея и Япония.

„И до днес се чудя защо Луиш Фелипе Сколари не ме извика за Мондиал 2002. В края на 90-те и в началото на новия век бях сред петимата най-добри нападатели в света. В Порто вкарах 168 гола в 175 мача за четири години, а в сезона преди Световното първенство в Южна Корея и Япония отбелязах 55 попадения в 42 двубоя за Спортинг (Лисабон), печелейки втората ми „Златна обувка“. Разбирам, че имаше някои феноменални играчи в този състав на Бразилия, но заслужавах повиквателна. Впоследствие изпаднах в депресия и започнах да пия алкохол прекомерно. Да играя на Мондиал беше моя мечта през целия ми живот. Първата ми съпруга ме напусна и също така имах проблеми с попечителството върху детето ни. Чувствах се сякаш всичко ми се изплъзваше, но най-лошото тепърва предстоеше.“

Спомените на Жардел са сурови и без обтекаемости: от върха на головата си мощ до личен колапс. Той не крие, че отказът на селекционера оставя трайна следа в психиката му и е катализатор за редица лични неуспехи – развод и съдебни спорове за попечителството над детето.

Клубни постижения и статистики

На клубно ниво кариерата на Жардел е изпълнена с впечатляващи числа и отличия, които изострят противоречието около липсата му в националния тим. В Порто той е представен като почти непобедим голмайстор: в един от пасажите в интервюто е посочено, че е вкарал 168 гола в 175 мача за четири сезона. Допълнително в наличните данни от периода 1996-2000 се посочват 163 участия и 161 гола, към които има и 25 асистенции.

Сред клубните отличия, приписвани на Жардел в същия период, са:
– 3 титли в Примейра Лига;
– 2 Купи на Португалия (Taça de Portugal);
– 3 Суперкупи на Португалия (Supertaça Cândido de Oliveira);
– 4 „Златни обувки“ на Примейра Лига;
– 1 Европейска „Златна обувка“;
– 1 звание голмайстор на Шампионската лига (UEFA Champions League Top Scorer).

Тези постижения идват паралелно със сезона преди Мондиала, когато за Спортинг (Лисабон) Жардел отбелязва 55 гола в 42 двубоя и печели втората си европейска „Златна обувка“ за 2001/02.

От върха до дъното

Историята на Жардел е демонстрация за това колко крехка може да бъде кариерата на елитен спортист, когато спортният провал се преплете с лични драми. Той описва цикъл на прекомерно пиене и употреба на кокаин, който следва след отказ от националния отбор – тенденция, която довежда до ескалация на проблемите извън терена.

В едно изречение от интервюто Жардел кондензира болката: „Чувствах се сякаш всичко ми се изплъзваше, но най-лошото тепърва предстоеше.“ Този момент е не само признание за провал, но и призив към разбирането за тежестта на психическите реакции при спортистите, които стоят зад ярките статистики и трофеи.

Жардел остава в публичното съзнание и с факта, че е двукратен носител на „Златната обувка“ (1998/99 и 2001/02) и че през 2010 година е бил футболист на Черно море – детайти, които допълват сложния му професионален и личен профил.