Пау Кубарси настоява защитниците да получават повече признание и награди след световната титла

Пау Кубарси иска защитниците да получат дял от бляскавите футболни отличия, въпреки че златният медал от Световното първенство не му е донесъл специални привилегии вкъщи – тинейджърът от Барселона продължава да споря със сестра си за домакински задължения.

19-годишният централен бранител на националния тим на Испания бе на терена всяка минута от триумфа на страната си на Мондиал 2026 и бе избран за най-добър млад футболист на турнира. След това той се изкачи начело в класацията за наградата Golden Boy – отличието за най-добър футболист в Европа под 21-годишна възраст, връчвано от 2003-а. От създаването й досега защитник е печелил наградата само веднъж – Матайс де Лихт през 2018-а.

Да откъснеш признаване за защитник – по-трудна мисия

„За защитниците е по-трудно да получат признание, ние по-рядко попадаме в светлината на прожекторите“, коментира Кубарси в интервю за агенция „Reuters“. „Може би работата ни не е толкова видима, защото в крайна сметка нападателите бележат много голове, правят асистенции, играят по-атрактивен футбол и привличат повече вниманието.“

Испания допусна само един гол по време на Световното първенство и победи Аржентина с 1:0 след продължения във финала, като не позволи на противника да отправи нито един точен удар в рамките на 120 минути. Кубарси оглави класацията по брой докосвания на топката и успешни пасове във финалния мач – статистика, която подчертава ролята му не само като стопер, а и като строител на играта.

Защитник и плеймейкър в едно

Попитан дали се смята за защитник или за плеймейкър, Кубарси не се вписва в ограничителни роли: „Играта на плеймейкъра също започва от вратаря и защитниците – именно оттам тръгват действията и ритъмът на отбора. Но обичам и играта в защита, обичам да влизам в единоборства. Мисля, че съчетавам по малко и от двете.“

За вдъхновение той посочва бившите капитани на Барселона Карлес Пуйол и Жерар Пике – първият заради лидерските качества и характера, вторият заради умението да разпределя топката. За собствената си физическа и ментална линия Кубарси уточнява: „Никога не съм бил от футболистите, които действат грубо. Ако се наложи да вляза в единоборство, ще го направя, но без злоба – винаги с цел да отнема топката. Смятам, че тази интензивност и този характер не трябва да се губят, защото са много важни за един защитник.“

Корени, спокойствие и амбиции извън терена

Извън футбола Кубарси търси спокойствие. Отраснал в градче с население от 187 души в провинция Жирона и от семейство на дърводелци, той носи в себе си уроците за дисциплина и трудолюбие. Животът близо до тренировъчната база на Барселона е удобен, но големият град не му предоставя същото чувство за равновесие.

„Винаги, когато мога, отивам в градчето си. Наистина обичам да намирам спокойствие в малките неща, сред природата – просто да бъда там, да се чувствам в мир със себе си и да се наслаждавам на момента“, призна Кубарси.

Амбициите му надхвърлят спортните хоризонти – той планира да учи бизнес и администрация и в момента упражнява английски между тренировките и мачовете. „Важно е също така да продължиш да работиш върху себе си като личност, защото животът, за съжаление, не се свежда само до футбола и трябва да имаш и други преживявания“, добави той.

Следващата цел в спортно отношение е ясна и висока: спечелване на Лигата на нациите с Испания и на Шампионската лига с Барселона. Индивидуалните отличия биха били добре дошли, но Кубарси вижда борбата за признание на защитниците като кауза, по-голяма от него самия. „Вярвам също, че дори да не съм аз, други централни защитници могат да се борят за тези награди. Това показва, че и ние сме на високо ниво“, завърши той.