Рибарски: Заради Трифон Иванов носех №3, Ферарио ме научи да чета съблекалнята
Рибарски обобщава пътя си от детските игри до националния отбор, говорейки за идоли, тежка травма и уроците на големите треньори. В откровен разговор за официалния подкаст на Българския футболен съюз селекционерът разказа защо винаги е носил №3 и какво му е дал Ферарио Спасов.
Атанас Рибарски, който временно пое националния отбор през октомври, се върна към началото на футболната си кариера и сподели за преждевременния край на състезателния му път след тежка травма в главата. В разговора той отдава значима част от формирането си на двама човека – Трифон Иванов и Ферарио Спасов.
„Като дете бях най-малкият за възрастта си. Мислех си, че съм нападател, когато играех в квартала и на улицата. Треньорите обаче ме преквалифицираха и взе, че ми хареса. Един от кумирите ми също играеше на тази позиция“, спомня си Рибарски и директно подчертава влиянието на своя идол: „Разбира се, Трифон Иванов. Светла му памет! Много го харесвах. Заради него играех с №3.“
Ферарио Спасов – уроци извън тактиката
Емоционална част от подкаста е посветена на покойния Ферарио Спасов – треньорът, с когото Рибарски работи в „Берое“ и от когото запомня най-вече човешкия подход и умението да управлява съблекалнята.
„За мен той беше истински човек. Личност, която, без да те дирижира, те кара да погледнеш нещата от другата страна. Да осъзнаеш, че понякога можеш да грешиш, а друг път да си прав. Беше изключително уравновесен. Имаше дарбата да открива таланти и да извлича максимума от тях, за да успеят“, разказва селекционерът.
Рибарски признава, че първите уроци за важността на взаимоотношенията в отбора са дошли именно от Ферарио. „Преди 10-12 години от него чух за микроклимата и процесите в съблекалнята. Като млад треньор тогава не осъзнавах напълно думите му, но по-късно разбрах колко е бил прав. Той запазваше невероятно спокойствие, независимо колко трудна беше ситуацията.“
Спомен от съвместна криза и човешката страна на треньора
Рибарски припомни конкретен случай, който най-добре илюстрира характера на наставника – в момент на кадрова криза и проблеми преди мач. Тогава Спасов реагира с лекота и хумор, което смекчи напрежението в отбора.
„Два дни преди един мач имахме страшно много проблеми – контузени, наказани футболисти, а в един момент докторът дойде и съобщи, че още двама са с температура. Казах си, че нямаме правилен ход. Тогава Ферарио ме погледна с невъобразимо спокойствие и каза: „Насе, срамота е с тази фамилия да не ме заведеш веднъж на риболов.““
Рибарски продължава: „Всички се засмяхме. Обещах му, че ще отидем. За съжаление, така и не остана време – от мач на мач, от тренировка на тренировка. Светла му памет.“
Академия БФС и поглед към бъдещето
В разговора селекционерът обърна внимание и на дългосрочните проекти за развитие на младите футболисти. Той коментира проекта „Академия БФС“, който работи с деца, родени през 2013 година, и ги събира в efbet футболна база в Бояна. Там те комбинират тренировки с образование в 57. спортно училище „Св. Наум Охридски“.
„За мен това е уникален проект. Не помня в детско-юношеския футбол да е имало подобна инициатива с толкова голям мащаб, толкова много селекционни етапи и възможност за участие на толкова много деца. В началото имаше известен скептицизъм, но уникалното е, че целият процес беше документиран и хората ще могат да видят как се дава шанс на таланти, включително от населени места, в които дори няма футболни отбори“, каза Рибарски.
Разговорът с Атанас Рибарски съдържа още подробности и лични истории от неговата футболна и треньорска кариера. Цялото интервю е публикувано в официалния подкаст на Българския футболен съюз и предлага по-задълбочен поглед върху уроците, формирали сегашния селекционер на националния отбор.